КРЕМАЦИЯ
Кремацията е процесът на полагането и изгарянето на тялото на покойника в специално изградена пещ, която се нарича крематориум. В резултат на това изгаряне се получава прах и газообразни вещества. Кремацията е много широко разпространена в Западна Европа. За първи път започнала да се прилага в Древна Гърция. Гърците считали, че изгарянето на тялото помага на мъртвите в задгробния живот. За извършването на кремация тялото на покойника задължително трябва да бъде в дървен ковчег. Самата кремация се извършва най-късно до 48 часа след приемане на покойника в крематориума, при условие, че всички необходими документи за извършването й са приети и обработени. Тези документи са: препис-извлечение от смъртния акт. талон /разрешително/ за кремация, издаден от лекаря, който е констатирал смъртта. В него се декларира, че липсват данни за насилствена смърт и се разрешава тялото да бъде кремирано. декларация от най-близък наследник в низходящ ред по права линия за желание за извършване на кремацията, негов документ за самоличност, както и документ, доказващ родствената връзка с починалия. Обикновено, след кремацията, урната с тленните останки се прави урнопилагане , илиурната да се съхранява от близките на починалия . За момента на територията на България функционира само един крематориум, който се намира в гр. София.
